изскрибуцвал

Речник на българския език

1. изскрибуцвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскрибуцвал е производна форма на изскрибуцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изскрибуцвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскрибуцвал е производна форма на изскрибуцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изскрибуцвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изскрибуцвал е производна форма на изскрибуцвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изскрибуцвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изскрибуцвал е производна форма на изскрибуцвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).