изскрибуцало

Речник на българския език

1. изскрибуцало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изскрибуцало е производна форма на изскрибуцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изскрибуцало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изскрибуцало е производна форма на изскрибуцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изскрибуцало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изскрибуцало е производна форма на изскрибуцам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изскрибуцало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изскрибуцало е производна форма на изскрибуцам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).