изскрибуцал

Речник на българския език

1. изскрибуцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскрибуцал е производна форма на изскрибуцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изскрибуцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскрибуцал е производна форма на изскрибуцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изскрибуцал — мин. деят. св. прич. м. р.

изскрибуцал е производна форма на изскрибуцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изскрибуцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изскрибуцал е производна форма на изскрибуцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).