изскочило

Речник на българския език

1. изскочило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изскочило е производна форма на изскоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изскочило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изскочило е производна форма на изскоча (мин. деят. св. прич. ср. р.).