изскокнел

Речник на българския език

1. изскокнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскокнел е производна форма на изскокна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изскокнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изскокнел е производна форма на изскокна (мин. деят. несв. прич. м. р.).