изскимтели

Речник на българския език

1. изскимтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изскимтели е производна форма на изскимтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изскимтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изскимтели е производна форма на изскимтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изскимтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изскимтели е производна форма на изскимтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изскимтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изскимтели е производна форма на изскимтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).