изситнил

Речник на българския език

1. изситнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изситнил е производна форма на изситня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изситнил — мин. деят. св. прич. м. р.

изситнил е производна форма на изситня (мин. деят. св. прич. м. р.).