изсечете

Речник на българския език

1. изсечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изсечете е производна форма на изсека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изсечете — повелително наклонение, мн. ч.

изсечете е производна форма на изсека (повелително наклонение, мн. ч.).