изсечало

Речник на българския език

1. изсечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсечало е производна форма на изсека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изсечало е производна форма на изсека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).