изсечал

Речник на българския език

1. изсечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсечал е производна форма на изсека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсечал е производна форма на изсека (мин. деят. несв. прич. м. р.).