изсеряло

Речник на българския език

1. изсеряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсеряло е производна форма на изсера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсеряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изсеряло е производна форма на изсера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).