изсерете

Речник на българския език

1. изсерете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изсерете е производна форма на изсера (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изсерете — повелително наклонение, мн. ч.

изсерете е производна форма на изсера (повелително наклонение, мн. ч.).