изселил

Речник на българския език

1. изселил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изселил е производна форма на изселя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изселил — мин. деят. св. прич. м. р.

изселил е производна форма на изселя (мин. деят. св. прич. м. р.).