изселел

Речник на българския език

1. изселел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изселел е производна форма на изселя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изселел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изселел е производна форма на изселя (мин. деят. несв. прич. м. р.).