изселвало

Речник на българския език

1. изселвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изселвало е производна форма на изселвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изселвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изселвало е производна форма на изселвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изселвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изселвало е производна форма на изселвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изселвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изселвало е производна форма на изселвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).