изселвал

Речник на българския език

1. изселвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изселвал е производна форма на изселвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изселвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изселвал е производна форма на изселвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изселвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изселвал е производна форма на изселвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изселвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изселвал е производна форма на изселвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).