изсекнело

Речник на българския език

1. изсекнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсекнело е производна форма на изсекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсекнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изсекнело е производна форма на изсекна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).