изсекнела

Речник на българския език

1. изсекнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изсекнела е производна форма на изсекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изсекнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изсекнела е производна форма на изсекна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).