изсекнел

Речник на българския език

1. изсекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсекнел е производна форма на изсекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсекнел е производна форма на изсекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).