изседяло

Речник на българския език

1. изседяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изседяло е производна форма на изседя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изседяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изседяло е производна форма на изседя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изседяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изседяло е производна форма на изседя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изседяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изседяло е производна форма на изседя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).