изсвистял си

Речник на българския език

1. изсвистял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изсвистял си е производна форма на изсвистя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изсвистял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изсвистял си е производна форма на изсвистя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изсвистял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изсвистял си е производна форма на изсвистя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).