изсвистявал си

Речник на българския език

1. изсвистявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изсвистявал си е производна форма на изсвистявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изсвистявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изсвистявал си е производна форма на изсвистявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изсвистявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изсвистявал си е производна форма на изсвистявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).