изсвистявало

Речник на българския език

1. изсвистявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсвистявало е производна форма на изсвистявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсвистявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсвистявало е производна форма на изсвистявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изсвистявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изсвистявало е производна форма на изсвистявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изсвистявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изсвистявало е производна форма на изсвистявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).