изсвистявал

Речник на българския език

1. изсвистявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсвистявал е производна форма на изсвистявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсвистявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсвистявал е производна форма на изсвистявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изсвистявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изсвистявал е производна форма на изсвистявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изсвистявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсвистявал е производна форма на изсвистявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).