изсвирквали

Речник на българския език

1. изсвирквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изсвирквали е производна форма на изсвирквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изсвирквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изсвирквали е производна форма на изсвирквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изсвирквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изсвирквали е производна форма на изсвирквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изсвирквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изсвирквали е производна форма на изсвирквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).