изсвиркал

Речник на българския език

1. изсвиркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсвиркал е производна форма на изсвиркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсвиркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсвиркал е производна форма на изсвиркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изсвиркал — мин. деят. св. прич. м. р.

изсвиркал е производна форма на изсвиркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изсвиркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсвиркал е производна форма на изсвиркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).