изсвирил си

Речник на българския език

1. изсвирил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изсвирил си е производна форма на изсвиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изсвирил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изсвирил си е производна форма на изсвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).