изсвирила

Речник на българския език

1. изсвирила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изсвирила е производна форма на изсвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изсвирила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изсвирила е производна форма на изсвиря (мин. деят. св. прич. ж. р.).