изсвирил

Речник на българския език

1. изсвирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсвирил е производна форма на изсвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсвирил — мин. деят. св. прич. м. р.

изсвирил е производна форма на изсвиря (мин. деят. св. прич. м. р.).