изсвири

Речник на българския език

1. изсвири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изсвири е производна форма на изсвиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изсвири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изсвири е производна форма на изсвиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изсвири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изсвири е производна форма на изсвиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изсвири — повелително наклонение, ед. ч.

изсвири е производна форма на изсвиря (повелително наклонение, ед. ч.).