изсвирел

Речник на българския език

1. изсвирел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсвирел е производна форма на изсвиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсвирел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсвирел е производна форма на изсвиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).