изсвирвал

Речник на българския език

1. изсвирвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсвирвал е производна форма на изсвирвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсвирвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсвирвал е производна форма на изсвирвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изсвирвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изсвирвал е производна форма на изсвирвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изсвирвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсвирвал е производна форма на изсвирвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).