изсветляло

Речник на българския език

1. изсветляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсветляло е производна форма на изсветля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсветляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изсветляло е производна форма на изсветля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. изсветляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсветляло е производна форма на изсветлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изсветляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изсветляло е производна форма на изсветлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).