изсветляла

Речник на българския език

1. изсветляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изсветляла е производна форма на изсветля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изсветляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изсветляла е производна форма на изсветля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. изсветляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изсветляла е производна форма на изсветлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. изсветляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изсветляла е производна форма на изсветлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).