изръшквало

Речник на българския език

1. изръшквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръшквало е производна форма на изръшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изръшквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръшквало е производна форма на изръшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изръшквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изръшквало е производна форма на изръшквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изръшквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изръшквало е производна форма на изръшквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).