изръшквали

Речник на българския език

1. изръшквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изръшквали е производна форма на изръшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изръшквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изръшквали е производна форма на изръшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изръшквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изръшквали е производна форма на изръшквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изръшквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изръшквали е производна форма на изръшквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).