изръшквал

Речник на българския език

1. изръшквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръшквал е производна форма на изръшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изръшквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръшквал е производна форма на изръшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изръшквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изръшквал е производна форма на изръшквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изръшквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изръшквал е производна форма на изръшквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).