изръшкали

Речник на българския език

1. изръшкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изръшкали е производна форма на изръшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изръшкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изръшкали е производна форма на изръшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изръшкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изръшкали е производна форма на изръшкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изръшкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изръшкали е производна форма на изръшкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).