изръшкала

Речник на българския език

1. изръшкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръшкала е производна форма на изръшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изръшкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръшкала е производна форма на изръшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изръшкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изръшкала е производна форма на изръшкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изръшкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изръшкала е производна форма на изръшкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).