изръчквало

Речник на българския език

1. изръчквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръчквало е производна форма на изръчквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изръчквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръчквало е производна форма на изръчквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изръчквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изръчквало е производна форма на изръчквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изръчквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изръчквало е производна форма на изръчквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).