изръчквала

Речник на българския език

1. изръчквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръчквала е производна форма на изръчквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изръчквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръчквала е производна форма на изръчквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изръчквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изръчквала е производна форма на изръчквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изръчквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изръчквала е производна форма на изръчквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).