изръчквал

Речник на българския език

1. изръчквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръчквал е производна форма на изръчквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изръчквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръчквал е производна форма на изръчквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изръчквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изръчквал е производна форма на изръчквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изръчквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изръчквал е производна форма на изръчквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).