изръфвахте

Речник на българския език

1. изръфвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изръфвахте е производна форма на изръфвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изръфвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изръфвахте е производна форма на изръфвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).