изръфвал съм

Речник на българския език

1. изръфвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изръфвал съм е производна форма на изръфвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изръфвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изръфвал съм е производна форма на изръфвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изръфвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изръфвал съм е производна форма на изръфвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).