изръфвали

Речник на българския език

1. изръфвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изръфвали е производна форма на изръфвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изръфвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изръфвали е производна форма на изръфвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изръфвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изръфвали е производна форма на изръфвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изръфвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изръфвали е производна форма на изръфвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).