изръфвала

Речник на българския език

1. изръфвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръфвала е производна форма на изръфвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изръфвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръфвала е производна форма на изръфвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изръфвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изръфвала е производна форма на изръфвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изръфвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изръфвала е производна форма на изръфвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).