изръфвал

Речник на българския език

1. изръфвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръфвал е производна форма на изръфвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изръфвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръфвал е производна форма на изръфвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изръфвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изръфвал е производна форма на изръфвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изръфвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изръфвал е производна форма на изръфвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).