изръфах

Речник на българския език

1. изръфах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изръфах е производна форма на изръфам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изръфах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изръфах е производна форма на изръфам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).