изръфали

Речник на българския език

1. изръфали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изръфали е производна форма на изръфам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изръфали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изръфали е производна форма на изръфам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изръфали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изръфали е производна форма на изръфам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изръфали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изръфали е производна форма на изръфам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).