изръфала

Речник на българския език

1. изръфала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръфала е производна форма на изръфам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изръфала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръфала е производна форма на изръфам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изръфала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изръфала е производна форма на изръфам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изръфала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изръфала е производна форма на изръфам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).